Израел елиминира лидера на иранския режим: кой е Али Лариджани

Али Лариджани прекара години в сянка във властовите структури в Иран, преди да бъде издигнат като една от водещите фигури в страната по време на войната с Израел и САЩ, предаде БТА, цитирайки АФП.

Израел обяви днес, че е ликвидирал Лариджани, броени дни след като той участва миналия петък в многохилядна демонстрация в Техеран.

След ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей, Лариджани той беше "де факто лидерът на иранския режим, особено през последните две седмици, но дори и преди това се смяташе за фигурата, която вземаше решенията и дърпаше конците", коментира днес израелски военен представител, пожелал да остане анонимен. Именно Лариджани "разпореди атаките в региона“ с удари срещу Израел и страните от Персийския залив, заяви същият представител.

Начело на Висшия съвет за национална сигурност, 68-годишният Али Лариджани отново получи ключова роля в политиката по ядрената програма и дипломацията на Иран, след няколко години в периферията на иранската политика.

Свикнал да съчетава идеологическа лоялност и прагматизма, той се ползваше с доверието на върховния лидер Али Хаменей, което бе награда за дългата му служба в армията и работата в медиите и парламента.

След убийството на аятолаха при израелски удар на 28 февруари, което възвести началото на войната в Близкия изток, Лариджани засили войнствената си реторика спрямо САЩ и Израел. Така например Лариджани предупреди, че страната му ще се бори и е "готова да плати всяка цена", за да се защити, като обвини президента на САЩ Доналд Тръмп, че е въвлякъл "американския народ в несправедлива война" в Близкия изток.

"Фигура от елита"

"Лариджани играеше по-важна роля от повечето от своите предшественици", заяви през февруари Али Ваез от центъра за разрешаване на конфликти "Международна кризисна група", описвайки Лариджани като "истинска фигура от елита, изкусен тактик, запознат с функционирането на системата и с уклоните на върховния лидер".

Роден през 1957 г. в Наджаф, в Ирак, Али Лариджани е син на виден шиитски сановник, близък до аятолах Рухола Хомейни, основател на Ислямската република.

Член на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) – идеологическата армия на Ислямската република – по време на войната с Ирак (1980–1988 г.), Лариджани притежава и докторска степен по западна философия от Техеранския университет и от 1994 г. в продължение на десетилетие ръководи Държавното радио и телевизия на Ислямската република (ИРИБ). Там той се отличава с нападките си срещу реформаторите, като излъчва многобройни програми, атакуващи интелектуалците и приближените на президента Мохамад Хатами.

През 1996 г. Лариджани е назначен за представител на Али Хаменей във Висшия съвет за национална сигурност, а след това и за негов секретар.

Между 2005 и 2007 г. той е главен преговарящ по ядрената програма с Лондон, Париж, Берлин и Москва, като в тази си роля е възприеман като прагматик от западните си партньори.

Кандидат за президентските избори през 2005 г., той е победен от своя съперник популист Махмуд Ахмадинеджад. След това заема поста на председател на парламента от 2008 до 2020 г., преди кандидатурата му за президентските избори през 2021 и 2024 г. да бъде отхвърлена от Съвета на пазителите.

Среща с Путин

През 2015 г. Лариджани приветства историческото ядрено споразумение, сключено от Иран със световните сили, което се разпада три години по-късно с оттеглянето на САЩ по време на първия мандат на Доналд Тръмп.

През март 2025 г., преди иранско-американските преговори да бъдат прекъснати от войната, предизвикана от тогавашните израелски удари по Иран, Лариджани предупреди за риска от тласкане на Техеран към придобиване на ядрено оръжие.

Няколко седмици след иранско-израелската война от юни 2025 г. той беше назначен за секретар на Висшия съвет за национална сигурност, оглавяван от него 20 години по-рано. На този пот той координира стратегиите за отбрана и контролира политиката по ядрената програма. Това завръщане се тълкува като прагматичен поврат в управлението на страната. Оттогава насам подложеният на американски санкции Али Лариджани все по-често се появяваше на дипломатическата сцена.

В края на януари той беше натоварен с мисията да се срещне с руския президент Владимир Путин в Москва, преди да проведе разговори този месец с представители на страните от Персийския залив, желаещи да намалят напрежението с Вашингтон.

Лариджани поддържаше тезата, че преговорите със Запада трябва да се ограничават до ядрената програма на Иран и защитаваше обогатяването на уран като суверенно право на Иран.